„Няма предна, нито задна фасада“; поради централното си местоположение, сградата просто се слива с обкръжаващата я среда. Въпреки нуждата от хранилище, места за доставки и пътища за достъп, конгресният център очевидно няма гръб; той е открит и достъпен от всички посоки. Полегатата повърхност на терена е използвана, за да скрие не толкова атрактивните функции по поддръжката на сградата и нейните функции под земята.
Колосалната конструкция с разгъната площ от 44 500 кв.м. е съставена от четири взаимно свързани сградни елемента. Изградена в по-голямата си част от стъкло, метал и каменни плочи, централната зала разполага с 1600 седящи места. В сградата са обособени още 18 конферентни зали, просторно фоайе, подземен гараж и ресторант. Накратко, това е модерен мултифункционален конгресен център, отговарящ на съвременните изисквания за функционалност и отговорно отношение към околната среда.
При избора на материалите се търсело природосъобразно решение, което да е и енергийно ефективно. Резултатът е използването на висококачествено изолационно стъкло, което намалява разходите за отопление и бързо възобновяем дървен материал (бамбук) като завършек на стените и подовете.
MEP – дизайнът също е изработен с мисъл за околната среда – избрани са инженерни решения като вакуумна тоалетна система и отопление чрез фотоволтаична система.
Първоначалната проектантска работа по създаването била извършена от виенския архитект Талик Шалаби. Проектът му бил избран на архитектурен конкурс през 2001 г.и Шалаби трябвало да избере фирма в Дармщад, с която да работи по изпълнение на проекта. Така срещнал Пол Шрьодер – опитен архитект с множество реализирани обществени и частни проекти. Било ясно, че този проект, оценен на стойност 77 милиона евро, поради размера и сложността му, ще бъде голямо предизвикателство.
Целта била да се създаде сграда със сложна геометрия , за която няма предшестващ пример. Приблизително 10 души били въвлечени в проекта за периода 2004-2008 година.
„ArchiCAD® Teamwork беше това, което ме убеди да се включа в проекта“, каза Грегор Калау – член от екипа. „Отделните части от проекта бяха разпределени за всеки член и всички можехме да работим съсредоточено над собствената си задача. И въпреки това разделение, ние работехме в един файл, който съдържа всички етажни разпределения, разрези, сечения и останалите детайли на сградата. Интеграцията на проекта беше добре подсигурена, както и яснотата при разпределянето на отговорностите. Без перфектно работещата система от функции за екипна работа, резултатът от резлизирането на проекта нямаше да е толкова поразителен“, добави Калау.
„Не само обмяната на данни беше безпроблемна – ArchiCAD доказа, че е отличен инструмент за представяне и обяснение на сложна геометрия“, допълни Шрьодер.
Цвете от стомана и стъкло
Творческият център на Дармщадиум – така наречената „кала“ представлява архитектурен еквивалент на цвете, създадено от стомана и стъкло. Тази уникална конструкция, която се протяга от покрива на сградата надолу, е не само визуална атракция, но изпълнява четири съществени функции. „Калата“ е част от стъкления покрив на централното фоайе. Формата, наподобяваща отворена чашка на цвят, отвежда дъждовната вода до мястото, където се събира за нуждите на тоалетните системи и напояване на площите отвън. Въздухът всмукан в „калата“ затопля и охлажда залите, а начинът, по който е направена тя, позволява на естествената светлина да прониква в цялата сграда.
Тази очарователна дизайнерска идея, съчетание от функционалност и естетика, е резултат на висококачествена строителна документация и прецизност при изпълнението. „Калата“ – метална конструкция, покрита с 840 парчета стъкло, е единствена по рода си.
