По традиция всяка нова версия на ArchiCAD e организирана около една основна тема. За ArchiCAD 19 основната тема е скоростта, а слоганът „Faster than Ever“ недвусмислено акцентира върху производителността на програмата. Изключителните постижения в това направление са осъществени посредством технология, наречена „background processing“ – достатъчно значима иновация в CAD/BIM индустрията, за която Graphisoft очаква патент. Другите акценти в ArchiCAD 19 включват организиран в раздели прозорец , осигуряващ множество изгледи, поддръжка на облак от точки, плавна и бърза 3D навигация с OpenGL, улеснено прилагане на материали към повърхностите, IFC подобрения, редица подобрения в интерфейса и документацията. Нека разгледаме по-подробно всички тези усъвършенствания, като започнем с възможността за извършване на изчисления във фонов режим („background processing“).
Изчисления във фонов режим
ArchiCAD винаги е бил първенец сред другите BIM приложения, когато става въпрос за впрягане на възможностите на хардуера с цел подобряване на производителността – той беше първото CAD/BIM приложение, с 64-битова поддържа, мултитрединг и мултипроцесинг. За да позиционираме всичко това в историческия контекст, ще уточним че многоядрената поддръжка бе въведена през 2008-а г. с ArchiCAD 12, а през следващата година с ArchiCAD 13 стартира и 64-битовата поддръжка. Една от основните причини, поради които ArchiCAD успя да предложи всички тези предимства и възможности преди конкурентите си Autodesk Revit и Bentley AECOsim Building Design, е фактът, че за реализирането им, е необходимо огромни части от прогромата да бъдат пренаписани – нещо, което Graphisoft прави вече няколко пъти.
В ArchiCAD 19 скоростта на приложението е повишена за пореден път чрез технологичната иновация „background processing“ или по-конкретно „predictive background processing“ . Чрез нея ArchiCAD не просто впряга ресурса на всички ядра в изпълнението на задачи като рендериране, генериране на изглед или навигация в модела, а оползотворява всеки наличен ресурс, за да изпълнява допълнителни, предполагаеми за последващо действие, задачи във фонов режим. Тази нова функционалност на ArchiCAD е разработена паралелно с възможността да имате множество отворени раздели (табове) от проект, всеки от които може да съдържа различен изглед, към който изчисленията във фонов режим на база възможни последващи действия (predictive background processing) се прилага (фиг.1). Да кажем, например, че в активния таб имаме отворен 3D изглед, а освен него сме отворили още няколко изгледа на модела (план, разрез, сечение, перспектива и пр.). В тази ситуация всички промени, направени в активния 3D прозорец, се отразяват и в останалите раздели, въпреки че те не са активни. Следователно, когато активираме някой от тези други изгледи, той ще бъде реконструиран почти мигновено, тъй като вече е актуализиран във фонов режим. Освен това, тъй като тези актуализации в модела се реализират във фонов режим, няма опасност от забавяне на работата, която се извършва в активния изглед. На архитектите, на които почти винаги се налага да работят с множество изгледи на проекта и да превключват между тях стотици пъти на ден, тази почти мигновена актуализация може да спести ужасно много време.

Фигура1. Различни изгледи на проекта, отворени в три таба в ArchiCAD 19. Изчисленията във фонов режим прилагат промените, направени в плана на етажното разпределение към разреза и 3D изгледа, което води до почти мигновеното им реструктуриране, след като бъдат активирани.
В областта на софтуера, изчисленията във фонов режим се дефинират като компютърни процеси, които се извършват „зад сцената (на заден план) и без намесата на потребителя“, което като цяло не е нова, непозната концепция. Тези процеси са типични за операционните системи (да вземем за пример Windows Task Manager, който обикновено показва над 100 активни процеса, дори когато няма отворени приложения) или за уеб браузърите, в които можете да отворите множество раздели за различни уеб страници, като всяка от тях продължава да се зарежда, дори когато табът не е активен. Това, което е различно при изчисленията във фонов режим, които ArchiCAD извършва е , че става въпрос за внедряването на тази възможност в CAD/BIM контекст за актуализиране на промените в модела в отделните изгледи, още преди те да бъдат активирани. Всъщност Graphisoft е в процес на патентоване на технологията „predictive background updating“, която „оползотворява незаетия капацитет на процесора, за да подобри моделирането на сграда“. Няма съмнение относно факта, че тази иновация е поредното доказателство за способността на Graphisoft да руши технологичните бариери, когато става въпрос за усъвършенстването на ArchiCAD.
За да сме стриктни, трябва да уточним, че „background processing“ не е напълно нова характеристика на ArchiCAD. Тя се зароди още преди две версии, в ArchiCAD 17, където беше използвана, за да ускори значително функцията за автоматично свързване на елементите („automating junctions“), въведена с версията. Тази характеристика позволява връзките между композитните конструктивни елементи да бъдат коректно задавани, а изчисленията във фонов режим правеха това възможно не само за свързванията в текущия изглед, но и за всички свързвания в сградата, които може да са хиляди. Две версии по-късно можем да видим как изчисленията във фонов режим са усъвършенствани и работят с друти интензивни задачи, което подсказва , че технологията ще бъде приложена към изпълнението на редица други действия, които ще се извършват зад сцената, за да направят програмата по-бърза и адаптивна.
Има няколко неща по отношение на изчисленията във фонов режим в ArchiCAD, които трябва да се имат предвид. Първото от тях е, че тази функционалност може да използва само свободния ресурс, което означава, че ако сте отворили множество други приложения, те ще отнемат от ресурса, който ArchiCAD би впрегнал в своята работа. На второ място – по-големият брой отворени табове с различни изгледи ангажира по-голямо количество ресурси, което да ги поддържа актуализирани. Пограмата работи оптимално с 6-7 отворени таба. Налична е опция за изключване на работата във фонов режим за лаптоп, в случай, че за момента няма възможност за включване към източник за зареждане на батерията. Начинът, по който фоновият режим функционира, може да бъде наблюдаван посредством инструментите за мониторинг на процесора, които са налични и за MAC и за Windows платформи (фиг.2.)

Фигура 2.
Подобрения във визуализацията
Предходната версия – ArchiCAD 18 – въведе нов енджин за визуализация – CineRender, който издигна вградените възможности за визуализация на ArchiCAD на едно изключително високо ниво. В ArchiCAD 19 фокусът пада върху подобряване на визуализацията още при процеса на моделиране. Това е постигнато чрез оптимизиране на OpenGL енджина, който се използва в 3D прозореца, правейки 3D навигацията осезаемо по-плавна, по-бърза и без трептене, дори при изключително големи модели.
Друго, значително, подобрение по отношение на визуализацията, е новият инструмент Surface Painter, който позволява на потребителите лесно и бързо да прилагат различни материали към повърхностите в модела в 3D изглед, използвайки интуитивна drag&drop техника. Досега, за да смените материал на повърхност, бяха необходими седем клика, а с ArchiCAD 19 просто е необходимо да отворите палитрата Surface Painter и да „завлечете и пуснете“ желания материал върху повърхността, както е показано на фиг. 3. Тази палитра предоставя достъп до всички материали в текущия проект, в каталожните библиотеки, както и до други, външни източници; предлага опция за търсене на специфичен материал. Освен това Surface Painter позволява настройките на материал да бъдат конфигурирани, ако е необходимо. Налични са опции за прилагане на материал към отделна повърхност или към всички повърхности в обект; възможно е с една стъпка да селектирате всички повърхности на множество обекти, които имат еднакъв материал и да изберете друг, с който да го замените. Всички промени на материали могат да бъдат предварително преглеждани, което ви позволява да се уверите, че направената промяна отговаря на търсения от вас резултат.

Фигура 3. Използване на новия инструмент Surface Painter за „влачене и пускане“ на нов материал върху повърхност.
В ArchiCAD 19 инструментът Surface Painter работи само в 3D изглед, но се надявам, че в бъдещите версии ще се въведе възможност материалите на повърхностите да бъдат променяни също и в 2D изгледите, което много потребители сигурно биха оценили като удобство.