Поддръжка на точкови облаци
Ако имаше един аспект, в който ArchiCAD изоставаше зад своите основни конкуренти, то това беше поддръжката на точкови облаци, които започнаха да се използват все по-често за заснемане на състоянието на сградите и обкръжаващата среда, посредством сканиращи устройства. До момента ArchiCAD потребителите, които искаха да внесат точкови облаци в ArchiCAD, трябваше да разчитат на допълнителни инструменти, като Point-Cab, за тази цел. В новата версия на ArchiCAD това ограничение най-накрая е премахнато, чрез въвеждането на естествена поддръжка на точкови облаци. ArchiCAD 19 разчита директно облаците от точки в два стандартни формата – XYZ и E57 – като въвежда сканираното като библиотечен обект, позволявайки то да бъде преглеждано и придвижвано като всеки друг ArchiCAD елемент (фиг. 4).
Фиг.4. Точков облак внесен в ArchiCAD 19
Благодарение на реконструирания OpenGL енджин, за който говорихме в предходния абзац (част I ), навигацията дори при много големи и детайлни точкови облаци – с почти 100 милиона точки – е много плавна. Не само че внесеният точков облак може да бъде използван като отправна точка за моделиране, но съществува и възможност за визуално сравнение между него и конструиран модел за проверка на необходимост от добавяне или изтриване, или проверка на други несъответствия, както е показано на фигура 5.
Фиг. 5. Визуална проверка за несъответствия между точковия облак, уловил реалните условия на сградата и нейния конструиран модел (в червено) в проект за реконструкция.
Други подобрения
В допълнение към възможността за множество изгледи, отворени едновременно в раздели, които са вече готови за преглед, благодарение на изчисленията във фонов режим, е налично и друго усъвършенстване на интерфейса, което позволява бърз достъп до допълнителни изгледи, свързани с този в активния таб, без да е необходимо да ги селектирате от палитрата Navigator. В допълнение на временните водещи линии, познати от предходните версии, в ArchiCAD 19 може да влачите и поставяте перманентни водещи линии, както в 2D, така и в 3D изгледите за по-прецизно моделиране, както е показано на фиг.6. Тези водещи линии могат да бъдат подравнени спрямо ъгъла на обект и премествани с него, могат да бъдат копирани и редактирани като обикновени линии и, разбира се, могат да бъдат скривани, когато е необходимо, без нуждата да ги разполагате на отделен слой, на който да се задават настройки на видимостта. Към тези перманентни водещи линии, поставени от потребителя, ArchiCAD 19 автоматично изобразява точки на прихващане по време на моделирането, осигурявайки по-голяма прецизност.
Фиг. 6. Разполагане на перманентни водещи линии в 2D и 3D изгледите, които подпомагат прецизността в моделирането.
На фронта на оперативната съвместимост – област, в която ArchiCAD е традиционно силен – са реализирани подобрения по отношение на начина, по който IFC файловете се въвеждат: IFC пространствата винаги се конвертират в ArchiCAD зони, като се запазва първоначалната геометрия; IFC данни могат да бъдат нанесени като GDL параметри на ArchiCAD библиотечни обекти, подобрено е управлението на IFC данни в IFC Manager. Сътрудничеството между отделните дисциплини се характеризира с усъвършенствана функционалност за предотвратяване на конфликти между ArchiCAD модела и MEP модела (фиг. 7).
Фиг. 7. Проверка за конфликти в ArchiCAD между архитектурния модел и MEP модела на една и съща сграда, създадена в Revit MEP.
Прелиствайки списъка с ключовите подобрения в ArchiCAD 19 трябва да се отбележи възможността за експорт на по-голямо количество параметри и информация за елементите (в това число хипервръзки) в BIMx формат, което позволява цялата тази информация да се преглеждда от всеки, посредством безплатното приложение BIMx.; подобренията при работа с размери и етикети, когато създаваме 2D документация; по-прецизни количествени сметки за композитните структури и усъвършенствания PDF експорт.
Анализи и заключения
От 2004 година насам съм имала възможността да тествам всяка версия на ArchiCAD (тогава беше 8-а), което ми е осигурило сериозен поглед над еволюцията на програмата. ArchiCAD продължава стабилното си развитие и усъвършенстване, като подобрява наличните си функции и добавя значими технологични иновации всяка година. Това бяха сървър-базираната съвместна работа по проект (AC 13), оперативната съвместимост и отвореното сътрудничество (AC 14), Shell tool за неограничена свобода при създаването на дизай в AC 15, последван от Morph tool в AC 16; автоматичните свързвания, които осигуриха по-детайлен информационен модел на сградата в AC 17 и новия енджин за визуализация CineRender в AC 18.
Тазгодишната 19-а версия не е изключение с новите възможности за извършване на изчислителни задачи във фонов режим и предимството потребителите да превключват между множество изгледи на модела, отворени в табове, почти мигновено. Допълнителните подобрения при визуализацията и Open GL, (дългоочакваната) подръжка на точкови облаци и множеството новости, свързани с интерфейса, докуметацията и производителността превръщат ArchiCAD 19 в една доста солидна версия. Като добавим всичко това към съществуващите междуплатформени (Mac и Windows) възможности и звездните образователни източници и материали, не е трудно да се разбере кое прави ArchiCAD толкова незменим за своите потребители и все по-предпочитана BIM възможност за тези, които искат преминаване към BIM работни процеси или просто са решили да сменят досегашната програма, с която работят.
От другата страна на монетата (защото винаги има такава) забеляах, че тази версия на ArchiCAD работи осезаемо по-бавно, в сравнение с предходните, на застаряващия ми компютър. Конфигурацията, която беше най-добрата, когато закупих машината преди четири години – 4 ядра, 8 GB RAM, 64-битова операционна система явно вече не успява да се справи с програма като ArchiCAD 19, тъй като това са минималните изисквания за работа с нея. Компютърът ми работи перфектно с всички останали приложения, които обичайно използвам в работата си, но определено ще ми се наложи да надградя, за да продължа да тествам CAD/BIM приложения като ArchiCAD. За да бъда справедлива към ArchiCAD, ще кажа, че това е проблем, ендемичен, за всички приложения, започвайки от операционните системи сами по себе си (в моя случай Windows), които непрекъснато се „раздуват“ и са в постоянна необходимост от поглъщане на още и още компютърни ресурси, притискайки потребителите да ъпгрейдват, дори и те да не искат това. Ще се радвам някой ден да видя програма, която всъщност докато се развива, намалява хардуерните изисквания, необходими за функционирането си.