Ревю: Grasshopper ArchiCAD Connection

от Мартин Дей
10 фев. 2016

Алгоритмичният дизайн е ниша, а популяризирането му може да измести множество познати методи, използвани в индустрията. Той е популярен сред големи и утвърдени архитектурни фирми, академици и студенти с основната цел да създава сложна параметрична геометрия посредством скриптове, програми, дефиниции и параметрично ограничени взаимовръзки. Например, ако урбанистите преценят, че вашият сложен спираловиден небостъргач е с 10 метра по-висок от допустимото, можете да промените размера в модела, като цялата сграда ще се регенерира спрямо тази промяна. В правилните ръце алгоритмичните инструменти отнемат болката при моделиране на сложни форми и могат да бъдат използвани за създаване и изследване на нови дизайни, докато се пестят разходи около производството.  

Първите програми, които предлагаха възможности за алгоритмичен дизайн изискваха познания по програмиране и скриптиране, което ограничаваше тяхната употреба и създаде позицията „разработчик на инструменти“ в големите архитектурни фирми. Работата на тези служители се изразяваше в изграждането на специфични за всеки проект инструменти, които да подкрепят архитектите чрез възможности за комплексна концептуална геометрия. 

Тогава McNeel & Associates създадоха Grasshopper за своя моделиращ инструмент Rhino и всичко стана много по-разбираемо. Докато писането на скриптове с Python или по-сложни езици е все още полезен инструмент за опитните фенове на алгоритмичния дизайн, Grasshopper въвежда много прост, логичен интерфейс, който изгражда скрипта във фонов режим. Затова Grasshopper и Rhino са любима комбинация на компаниите Zaha Hadid, Buro Happold, HOK Sport and Foster + Partners. 

ArchiCAD е популярен BIM инструмент, разработен в Унгария от Graphisoft – комания част от Nemetschek group. Graphisoft изоставаше от конкурентите си по отношение на алгоритмичния дизайн, въпреки могъщия геометричен дескриптивен език (GDL) на ArchiCAD. Изглежда, че от доста време Graphisoft работи с McNeel, за да изградят заедно връзка между Grasshopper и ArchiCAD. И сега архитектите, които са се научили да използват Rhino и Grasshopper, могат да прехвърлят и използват своите скриптове в ArchiCAD, и да управляват цялостния BIM model. 

С едно съдружие Graphisoft, от нулата в генеративния дизайн, достигна до положение да работи с най-популярния, безплатен пакет за алгоритмичен дизайн на планетата. Към момента налична под формата на бета версия, компанията предвижда официалната поддръжка на връзката да е факт съвсем скоро. 

Лошата новина за ArchiCAD потребителите е, че докато ArchiCAD работи и на Windows, и на Mac, то към момента Grasshopper има версия само за Windows. Grasshopper е написан в .NET, който не се прехвърля лесно в Apple среда. От McNeel са решили версия 2 да бъде мултиплатформена. 

Налична е поддръжка за импорт на геометрия посредством файловия формат на Rhino и в предходни версии на ArchiCAD с цел да се осигури достъп до сложна геометрия, създадена с Rhino. Комбинациятя от Rhino, Grasshopper и ArchiCAD е перфектен микс за проектантския процес. 

КОНЕКТОРИ 

В сайта на Graphisoft са налични чифт приложения за импорт и експорт, които четат и пишат файловия формат на Rhinо 3dm. Експортният филтър към Rhino позволява на потребителите да прехвърлят геометрията на модела, създаден в ArchiCAD към Rhino ефективно, по дефиниран от потребителя начин. Филтърът за импорт от Rhino прави възможно модели, създадени в Rhino да се внесат в ArchiCAD като GDL обекти, запазвайки логическата дефиниция, зададена в Rhino модела.

Системата преобразува Rhino/Grasshopper геометрията директно в GDL BIM елементи, като същевременно управлението на алгоритмичния дизайн в Grasshopper се запазва. 

Посредством връзка в реално време скриптовете/редакциите в Grasshopper могат да бъдат преглеждани в прозореца на Rhino, след което да бъдат директно приложени към предварително зададени 2D или 3D ArchiCAD елементи. Чрез редактирането на скриптовете или стойностите в Grasshopper, BIM моделът и свързаните компоненти се актуализират в ArchiCAD. Освен това е възможно да изпратите корекциите на геометрията, направени в ArchiCAD обратно към Rhino/Grasshopper, който също се актуализира. Ако искате да имате достъп до всяка една функция за редактиране на ArchiCAD, докато използвате Grasshopper връзката, е необходимо първо геометрията да бъде „обособена“. На пръв поглед методологията е в известна степен трудоемка, но работи изключително добре. 

Това на пръв поглед сложно решение спестява огромното количество време, необходимо за разработване на вградена поддръжка, работеща директно в ArchiCAD, но дочух че интеграцията се обмисля. 

Тъй като скриптовете на Grasshopper не се съхраняват в BIM базата данни на ArchiCAD, се налага управление и поддръжка на различните файлове, създадени с отделните приложения. Rhino е могъщ инструмент за моделиране и има възможностите да изработва геометрия, която е твърде сложна за стандартите в AEC, а ArchiCAD преодолява това, когато геометрията се преобразува в BIM елементи. 

AEC magazine наблюдава и изучава света на производителите на BIM компоненти от няколко години и е наистина удивително да видиш бързия прогрес в качествено и количествено измерение на BIM компонентите онлайн. 

ЗАКЛЮЧЕНИЕ 

На пазара на алгоритмичния дизайн се забелязва експлозия от възможности. Въпреки своя напредък Bentley все още играе ролята на догонващ Grasshopper, който притежава по-добър потребителски интерфейс. Обединяването на сили между ArchiCAD и Grasshopper ще доведе до засилване на популярността на Rhino и Grasshopper. 

С уважение към Dynamo на Autodesk, който също работи с python скриптове, Autodesk планира да поддържа това във всичките си основни инструменти за дизайн. Имайки предвид, че GC, Dynamo и Grasshopper са безплатни за потребителите, алгоритмичният дизайн е вероятно най-добрата отплата. 

Освен това ArchiCAD предлага още едно предимство на потребителите в сравнение с Revit – той е изключително икономичен по отношение на размера на файловете. Вземайки предвид колко добре ArchiCAD поддържа също IFC файлове, виждам логика в инвестирането в лиценз за софтуера.

Източник: AEC Magazine